Тъщата и зетя
Един човек срещнал свой приятел и го поканил на гости.
Тръгват заедно и когато пристигат още от вратата тъщата го посреща взема му палтото,
кани ги да влязат в хола и да се настанят.
През това тъщата носи чехли и ги нахлузва на краката на зет си.
Приятелят много учуден от ситуацията пита:
– Какво я правиш тази женица, биеш ли я нещо, че е толкова послушна?
– Не, нищо подобно. Питай я ако искаш…
Гостът съответно попитал:
– Защо е цялата тази любезност?
– Ами как да кажа… – започнала тъщата – …отначало, когато младите се нанесоха
много се радвахме; момчето е добро, здраво, справедливо и спокойно –
нали работи като футболен съдия. Имахме котка, но тя нещо не го харесваше много много
и още първата вечер го надраска с нокти по крака.
Той нищо не каза, само извади от джобчето си един жълт картон,
вдигна го и после го прибра. И така всичко си продължи спокойно.
След два дни докато зет ми гледаше телевизия,
обаче, котката скочи върху него и го надраска по рамото.
Той пак реагира много спокойно – извади жълтия картон и го вдигна.
Но една вечер котката скочи върху лицето му и го одраска.
Тогава той вдигна червен картон и на сутринта намерихме котката обесена на тавана…
– Тази история е много тъжна, но не разбирам
какво общо има с това да си толкова любезна със зет си.
– Ами аз вече имам два жълти картона…