На някакъв прием в Индия присъствал руснак.Седнал той до един индус.През цялото време индусът не пил нищо,а гледал втренчено към бутилката пред него.По едно време се строполил от стола.
– Какво му стана? – попитал руснакът.
– Той е йога – обяснили му. – Напи се само със силата на волята и въображението си,като гледаше бутилката.
Върнал се руснакът вкъщи и на един банкет решил да демонстрира същото.
– Вижте сега как ще се напия само като гледам бутилката – казал той.
Поставил пред себе си бутилка водка и се втренчил в нея.По едно време паднал от стола.Дошъл лекар,прегледал го.
– Какво му е? – попитали разтревожени присъстващите.
– Мъртъв е – отговорил лекарят. – Удавил се е в собствената си слюнка.
От бара, олюлявайки се излиза много пиян мъж. По тротоара върви случаен минувач и пияният без да иска повръща върху него. Горкият човек спира и разтреперан от възмущение, изкрещява:
– Видя ли какво направи, бе, свиня такава! ! !
Пияният му отговаря:
– Кой е свиня бе? Я се виж ти, на какво приличаш. . .
————
Мръсен пияница се качва в трамвая и опитва да завърже разговор с пътниците:
– О-о-ох, че хубаво времето!
Никой не отговаря. Пияният опитва отново:
– Е да, ама май, че ще вали. То почна и да се заоблачава…
Отново никои не отговаря. Пияният с утеха казвал:
– Е, щом няма никой, поне да се изпикая…
————
Съдията:
– Обвинен сте в нарушаване на обществения ред. Обикаляли сте пиян и с виковете си сте събудили заспалите граждани. Какво ще кажете за свое оправдание?
Подсъдимият:
– Всичко това е вярно. Трябва да проявите разбиране в моя случай. Същата вечер жена ми ме напусна.
– Е та какво? Така ли трябваше да изразите радостта си?
————
Шеф към подчинен, който видимо страда от мухмурлук:
– Пак ли си пил през почивните дни? Служителят:
– Пил съм, но ако плащахте нормално тук, щях и да мезя.
————
Трима пийнали мъже излизат на перона точно когато влакът тръгва. Двамата от тях се затичват и в последния момент скачат във влака.
Останалият на перона се залива от смях.
– Вие изпуснахте влака, а вашите приятели се качиха, защо тогава се смеете? – го пита началникът на гарата.
– Знаете ли защо – отговаря той. – Трябваше да пътувам аз, а те дойдоха само да ме изпратят!