Много Смях

Ако хората, които караха автомобили, бяха като тези, които работят на компютри…
Разговор по телефона между Шофьора (Ш) и Техника (Т) :
– Т: Техническа поддръжка. С какво можем да ви помогнем?
– Ш: Ъъъъъ… Колата не тръгва.
– Т: Ясно. Кажете марка, модел и година на производство?
– Ш: Ааа… е**ли й майката! Купих я от магазина да я карам, откъде да знам…
– Т: Добре, добре, спокойно. Ще опитаме да минем без тази информация… – въздъхва – Имате ли бензин в резервоара?
– Ш: Хм… Бензин в резервоара, казваш… А как да разбера?
– Т: Вижте на предния панел. Къде е стрелката на „Е“ или на „F“?
– Ш: А къде е предният панел?
– Т: Намира се зад кормилото, ако седите на предната седалка на мястото на шофьора.
– Ш: Аааа! Виждам… Ама тук има много стрелки, коя да гледам?
– Т: Търсете тази, до която е написано Е или F. Може да е нарисувана и бензинова колонка.
– Ш: Аааа! Виждам! Стрелката показва нула.
– Т: Как на нула?
– Ш: Аха. Точно на нула. А до нея пише „x1000“. Това ли е модела на колата – x1000?
– Т: Ех, – дълбоко въздиша, затваря очи: – Не, това не е горивото, това е тахометърът. Той трябва да показва нула, ако колата не е в движение. Стрелката за горивото обикновено е в ляво и по-надолу от тахометъра и на нея трябва да пише „Е“, после полуокръжност и след това „F“.
– Ш: Ааа! Виждам, виждам! Стрелката е по средата между Е и F.
– Т: Отлично! Имате бензин. Сега да проверим акумулатора. Виждате ли волана?
– Ш: Ъхъ.
– Т: Натиснете точно по средата…
– Ш: (Чува се силно „бииииип“) Аууу! Така ли трябва да прави?
– Т: (затваря очи) Всичко е нормално, това е клаксона. Ако работи, значи с акумулатора всичко е наред. Да опитаме сега да подкараме колата.
– Ш: Нали ти казвам, че не тръгва! Затова ти звъня бе, идиот!
– Т: (скърца със зъби) Нека да опитаме отново! Натиснете съединителя, после спирачката и завъртете ключа.
– Ш: Ааа! Давай едно по едно! Къде е „съединителят“?
– Т: СЪЕДИНИТЕЛЯТ!!! Под волана в вляво. Намерихте ли го?
– Ш: Намерих го.
– Т: Натиснете го докрай. Така. Сега виждате ли под волана два педала?
– Ш: Ъхъ.
– Т: Левият е спирачка. Натиснете го. Натиснате ли?
– Ш: Натиснах.
– Т: Сега завъртете ключа за запалване.
– Ш: Как да завъртя ключа, ако и двете ръце ми са заети?
– Т: Моля?
– Ш: С лявата ръка държа съединителя, а с дясната натискам спирачката, как да завъртя ключа, питам?
– Т: (задавя се от смях). Така, да започнем от начало, но този път натиснете педалите с крака.
– Ш: С крака? А може ли?
– Т: (все още се дави се от смях) Може.
– Ш: Да пробваме… Уха, много е удобно… Защо не ми казахте веднага… Натиснах.
– Т: Сега завъртете ключа за запалване.
– Ш: Къде е запалването?
– Т: В основата на волана в дясно.
– Ш: Хм. Тука има някаква дупка, но няма ключ.
– Т: Ами сложете го.
– Ш: Кого?
– Т: (губи търпение) Ключът за запалване!
– Ш: Как да разбера кой точно е ключът?
– Т: (хваща се за главата) Това е най-големият ключ във връзката.
– Ш: Във връзката?
– Т: Да, там където си държите останалите ключове…
– Ш: Ааа! Аз я изгубих преди 2 седмици. Значи ми трябва ключ?
– Т: (хвърля слушалката) Туууууууу…
– Ш: Ало? Ало?…