Много Смях

25-годишна девойка, която твърди, че е интелигентна, изискана и изключително красивa… …пуска в елитен сайт за запознанства следния въпрос:
Къде бъркам? Търся да се омъжа за човек, който печели най-малко половин милион на година. Знам как звучи това, но имайте предвид, че да печелиш милион на година означава да си средна класа в Ню Йорк. Така че изобщо не мисля, че се целя прекалено високо.

Познавам една жена от групата ми по йога, която е женена за банкер в инвестиционна банка и живее в Трибека /друг скъп квартал/, а тя дори не е толкова хубава, колкото мене, нито е особено умна. Какво прави тя и какво да направя аз, за да стигна нейното ниво? Ще ми дадете ли някакви съвети? Моля, задръжте си обидите – аз честно и почтено питам.

Повечето жени мислят по същия начин, но го крият, а аз поне си казвам кое как е. Нямаше да търся такъв тип мъже, ако не смятах, че съм повече от достойна за тях – като външен вид, култура, любов и умения в домакинството.

Следва отговорът стил Freakonomics на брокер от Ню Йорк, който отговарял на условията й:
Прочетох поста ти с голям интерес и сериозно се замислих над твоята дилема. Не ти губя времето, защото се класирам според твоите критерии: печеля над 500 хиляди годишно. Но така, както ги виждам нещата, ти ми предлагаш, чисто и просто, една много скапана сделка.

Ето защо: ако махнем всичките глупости, дето си ги наговорила, това, което предлагаш, е проста размяна – ти предлагаш своите прелести срещу моите пари. Просто и ясно. Обаче има още едно съществено нещо – твоята красота ще намалява с времето, докато парите ми – не. Всъщност даже, много е вероятно аз да печеля все повече през следващите години, но е абсолютно сигурно, че ти по-хубава няма да станеш.

Така че, икономически погледнато, ти си амортизиращ се актив, докато аз съм актив с увеличаваща се стойност. И не само че ще се амортизираш, ами амортизацията ти ще се покачва всяка година. Ти си на 25 и вероятно ще останеш доста секси в следващите 5 години, но все по-малко секси всяка следваща година. После красотата ти ще започне да избледнява и на 35 вероятно няма да ставаш за нищо…

Така че, ако си говорим по брокерски, не е изгодно да те купя за дълго /което ти всъщност предлагаш/, а по-скоро да те ползвам за кратко и да те продам бързо. Ако смяташ, че говоря грубо, ще ти кажа следното – ако моите пари изчезнат, същото ще направиш и ти, така че и аз трябва да имам някакъв вариант, когато красотата ти се изпари. Просто е: както ти поставяш условията – има смисъл да си ми само любовница, а не и жена.

Отделно от това, в началото на моята кариера научих много за ефективността на пазара. Затова се чудя защо момиче като теб – интелигентна, стилна и изключително красива – не е успяла да си намери-чичко паричко досега? Трудно ми е да повярвам, че, ако си толкова готина, колкото казваш, мъжът с 500-те хиляди на година все още не те е намерил, пък ако ще и само за да те пробва?! Надявам се, че съм ти помогнал. А, ако размислиш и започнеш да се даваш на лизинг – обади се.

Последни търсения:

• вицове за банкери

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете до днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато летяхме понанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. как изобщо сме оживели?
Измисляхме само игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му порастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро“. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – ни никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите на онези времена вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.
5.След края на работният ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9.Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10.Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11.Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12.Прекалено си увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13.Трябва ти само секунда , за да пробягаш с поглед текста и да се убедич, че номер 6 наистина няма.

В деня за отработване най-много работел youtube….

Как да загубим работата си за 10 дни!

Чувствате се недооценени? Решили сте се на огромен скок в кариерата? Искате да вземете нещата в свои ръце? Ето няколко начина да покажете на шефовете и колегите си, че можете да правите всичко със замах, включително и да си спретнете страхотно и вълнуващо уволнение:

Ден първи

Подгответе почвата – постарайте се в деня, когато трябва да предадете важен групов проект, да си изключите телефона и да тръгнете на успокоителна разходка по магазините – около 2-3 часа. Или пък посетете фитнес залата. Когато се върнете в офиса, колегите ви, бесни от вашето отсъствие, ще са позакърпили това, което се очаква от вас, за да не провалят проекта. Така с един куршум убивате 2 заека – хем се скатавате от работа, хем получавате богат асортимент от хладни физиономии и сърдити погледи.

Ден втори

Започнете фино – донесете на работа малък пухкав пор и любезно обяснете, че това е новият ви домашен любимец, с когото не се разделяте. На обяд помолете колегите да ви помогнат да го нахраните и случайно го изпуснете от кутията му. Гледайте да влезе в стаята на шефа. Насладете се на последвалото импровизирано парти с тичане, крещене и завиране под шкафове. Получавате бонус, ако същия ден се провежда санитарна инспекция.
Ден трети

Атакувайте смело – срещнете се с някой от отдел „Човешки ресурси“ и твърдо заявете, че нямате повече намерение да работите за отвратителната им компания при тези ужасни условия – ниско заплащане и порове из коридорите. Поискайте увеличение на заплатата. Опасност – може и да ви го дадат. Но не се отчайвайте, има време.
Ден четвърти

Затегнете примката – помолете някой от финансовия отдел да дръпне един-два филма от някой торент-тракер на неговия компютър, докато разчистите вашия. След това подайте сигнал – задължително от служебния телефон – към ГДБОП. Наблюдавайте тъжно как специалистите изнасят цялата налична техника и шумно се вайкайте за вашите безвъзвратно изгубени два филма.
Ден пети

Да приемем, че вече сте започнали да лазите по нервите на всички наоколо, но все още не ви уволняват. Значи е дошло време за тежката артилерия – обявете Небрежния петък за Нецензурен петък. Крещете и обиждайте всички, които ви се мернат пред очите – колеги, доставчици и най-вече – клиенти. Когато шефа ви извика на разговор в кабинета си, ведро му покажете среден пръст. В отговор на подскочилите му с поне три сантиметра вежди обяснете, че според най-новите проучвания подобно поведение спомага активно за намаляване на стреса на работното място, ако се практикува веднъж седмично.
Ден шести

Не помогна ли нецензурния петък? Шефът се въодушеви и го хареса? Жалко. Нищо – не подценявайте почивните дни. В събота използвайте момента да направите онлайн заявка за канцеларски материали на абсурдно висока стойност, състояща се например само от кламери или цветни картони, или от тонер касети за всички видове марки и модели принтери, но не и тези, използващи се във вашата фирма. Представете си удоволствието от пристигането на цял камион кламери в понеделник, пък и сигурно от фирмата-доставчик ще ви наградят с чаша за кафе или вафла за голямата поръчка.
Ден седми

В неделя, около 4.30-5 сутринта, бъдете на линия в офиса и започнете да звъните на всичките си колеги плюс ръководството и жизнерадостно да ги каните да погледате изгрева от покрива на офис-сградата ви като специален вид тийм-билдинг .
Ден осми

Не ви върви и това е. Не стига, че някои от колегите дойдоха на тийм-билдинга направо от баровете и се наложи наистина да гледате противния изгрев, вместо да спите на топличко, ами и домакинът веднага прие камиона с кламерите и до следобед ги беше препродал. На печалба.
Ден девети

Отчаяно търсите изход? Нямате друг шанс – налага се да провалите важен договор. В деня на срещата се явете по къси панталони, тениска със сексистки надпис, сандали и бели опънати чорапи. Дъвчете дъвка и носете бутилка мастика в ръка. Оттук нататък е лесно – нужно е само веднъж да опипате някоя от присъстващите дами и всичко е готово. Ако преговарящите са само мъже, действията ви може да имат и по-голям ефект.
Ден десети

Все още сте на работа? Лошо. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но вие сте неуволняем. Приберете в един кашон вещите си (не забравяйте пора, чашата за кафе и вафлата) и си тръгнете, без да съобщавате на никого. Ако и след три месеца продължавате да получавате преводите със заплатата си, явно работите в държавната администрация.