Моряци корабокрушенци, плуват с лодката из океана вече много дни, гладни, жадни… По едно време до тях доплува бутилка. Отварят я, а в нея – дух. Казва им:
– Задето ме спасихте, ще ви изпълня едно желание.
– Искам морето да стане от бира! – викнал веднага единият.
– Добре, правя го бирено. – казал духът и изчезнал.
Гледат моряците – вярно, бира навсякъде. Вторият моряк обаче вика възмутено:
– Какво направи бе, идиот? Сега трябва да пикаем в лодката.
Марийка лежи с Иванчо.
– Иванчо, спиш ли?
– Не.
– А искаш ли?
– Искам.
– Ми хайде заспивай де.
————
Госпожата пита Иванчо:
– Кой е написал романа „ГЛАД“?
– Ко Ша Ям.
– Така ли! А коя е жена му?
– Ко Щеш Яж.
————
Иванчо пита девойката, с която танцува за първи път:
– Какво обичате най-много?
– Амии..второ да карам кънки, а трето екскурзийте…
————
Учителката казва на Иванчо:
– Иванчо, ти защо винаги сядаш на последния чин?
– Баща ми е военен и казва, че първите редици дават най-много жертви…
————
– Чу ли за нещастието на Иван?
– Как го е загазил?
– Избяга с жена ми.
Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой.
Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел.
А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане.
Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.
Вървял си Сократ по улицата. Срещнал го негов познат.
– Сократе – казал той, – търся те от доста време. Имам да ти разказвам нещо много важно за един наш общ познат.
– Преди да ми разкажеш каквото и да било – казал Сократ, – разказът ти трябва да издържи 3 теста. Първи тест – може ли напълно да гарантираш, че това, което ще ми разкажеш, е съвсем вярно и е пълна истина?
– Не – отвърнал познатият му. – Май не мога да гарантирам такова нещо…
– Лошо! Значи държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен, че е вярно. Втори тест – това нещо хубаво ли е, или е нещо лошо?
– Ами… по скоро е лошо, май.
– Ето, ти държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен че е вярно и което е нещо лошо. Не виждам смисъл да го чувам. Последен тест – това нещо полезно ли е или е безполезно?
– Така, както ми задаваш въпроса…не мога да кажа, че е полезно, май не е…
– Приятелю, – поклатил глава Сократ – само се чуй: държиш да ми кажеш нещо, което не знаеш дали е вярно, което не е хубаво и което не е полезно! Не искам да го чувам!Не ми го казвай! Приятен ден!
И Сократ отминал по улицата, доказвайки за сетен път, че е голям мъдрец. Приятелят му си подминал засрамен. А Сократ така и не научил никога, че Платон спи с жена му.