Много Смях

Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
– Естествено – казал управителят. – Колко искате да вложите?
– Три милиона долара – отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
– Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметка та си?
– В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
– Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
– От хазарт – отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
– От какъв хазарт?
– А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд ташаците ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
– Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
– Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
– Да не бързаме – казал той. – Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
– Абсолютно – заявила дребничката възрастна госпожа. – И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали ташаците му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
– Адвокатът ми е тук като свидетел – пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че ташаците му не са квадратни.
– Предполагам, че печелите облога – казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
– Какво му става? – попитал президентът на банката.
– Оставете го – отвърнала дребничката възрастна госпожа.
– Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за ташаците!

Последни търсения:

• забавна история

ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
РАЗКАЗАНА ОТ МИНИСТРИ….

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Един ден Червената шапчица тръгналa да носи на баба си храна в една кошничка. Всички тези храни били по стандарт „Стара планина“. И затова бабата изгаряла от желание да получи храна, защото ние сме това, което ядем.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Добрата подготовка, която дава българското училище по география и математика, е позволила на това дете да се ориентира само` в гората. Още повече, че в училище то е разговаряло с училищния психолог и без страх е тръгнало към гората. Догодина ще въведем часове за срещи с вълци. Колективи вече подготвят учебните и помагалата.

ТОТЬО МЛАДЕНОВ: Обърнете внимание каква потребителска кошница е очаквала възрастните хора. Това показва социалната политика на правителството, защото тази баба е вдовица, а вдовишките пенсии ще бъдат увеличени. Ако осъществим пенсионната реформа, мъже и жени се пенсионират на 80 години. Тогава тази баба ще работи и няма да живее в гората.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Само след шест месеца тази пътечка, по която е вървяла Червената шапчица, ще стане горска магистрала и с колите до тази и друга баби в гората ще се отива за десет минути.

ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Бабата ще продължи да се топли с дърва в гората. И ако се оказва по-изгодно с отопление на твърдо гориво, ние няма да строим АЕЦ Белене.

НОНА КАРАДЖОВА: Искам да подчертая, че къщата на бабата не е построена в защитена местност, както твърдят еколози. Затова част от гората зад къщата на бабата е изсечена и се предвижда строеж на ски писта.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Вълкът нападнал бабата и Червената шапчица, защото е бил гладен. Да, така е. Не отричам, но ясно искам да кажа,че пари за храна на вълци няма. Гладни, жадни – това остава техен проблем. Нашите вълци все пак са много по -стабилни от американските.

СВИЛЕН НЕЙКОВ: Възрастните хора, ако спортуват, може те да ходят при внуците си, а не обратното. Затова предвиждаме фитнес зали в гората, за да може старите хора да поддържат здравето си.

ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ако имахме един хубав музей, един български Лувър, тая баба щеше да се разхожда по цял ден из него, вместо да дивее по горите и да я ядат вълци. Чудя се как някой хора не могат да го разберат това. Любовта към изкуството няма възраст. Като съм бил в Париж, много пъти виждам как техните бабички по цял ден са из музеите.

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: При акция „Бабата“ със съдействието на ловец е хванат вълкът, извършител на тежкото престъпление. Той е криминално проявен, многократно са повдигнати обвинения към него, но интересно защо съдът не се е произнесъл досега с присъди. Само това искам да попитам.

МАРГАРИТА ПОПОВА: Съдебната система работи въпреки някой недостатъци. Тя ще поеме вълка и той ще получи присъдата, която заслужава. Убедена съм в това.

БОЙКО БОРИСОВ: Изял вълкът бабата. Неприятно е, но аз искам да попитам: къде бяха правителствата предишните двайсет години, защо не уредиха бабата в старчески дом, а са я захвърлили в гората? В Банкя старите хора са си по къщите. И ние сега ще се погрижим за старите хора в горите. Ето, направили сме трийсет нови пътечки. Утъпкваме още петнайсет и до края на нашето управление ще имаме четирийсет и пет нови горски пътеки! Само това да е, аз ще съм доволен!

Учителката задава на децата, да напишат съчинение на тема „Какво ще направя, ако имам един милион“.

„Ще нахраня всички бездомни кучета“ – мисли си Марийка.

„Ще помогна на пенсионерите“ – пише Гошко.

„Ще построя голям балон и ще дам на всички да се повозят на него“ – мечтае си Танчето.

Учителката върви между чиновете и изведнъж вижда Иванчо седи и зяпа през прозореца.

– Ти що не пишеш, бе, Иване?

– Да не съм луд? Имам един милион и ще седна да работя нещо….

В съдебната зала:
съдията казва:
„Нека влезе обвиняемият“
влиза един човечец и заразказва:
„Ами господин съдия, рибирам се аз от работа и намирам жената гола в леглото. Търся навсякъде, ама никой не не намерих. Гледам прозореца на кухнята е отворен и някакъв тип долу бяга по къси гащета…… и без да му мисля метнах хладилника върху него!“
съдията казва:
„Нека влезе потърпевщият“
влеза един човек с гипсиран крак и казва:
„Ами господн съдия, аз всяка вечер си бягам за здраве…. и както си бягам под прозореца на подсъдимия гледам един хладилник пада върху мен“
съдията казва:
„Нека влезе свидетелят!“
влиза един цовечец целия очукан и гипсиран, в инвалидна количка и казва:
„Ами стоя си аз в хладилника и……….