– Добър ден, господине! Сержант Иванов, моля документите за проверка! Знаете ли за какво ви спирам?
– Ъъъ….малко бързичко карах!
– По-точно с 237 км при ограничение 50!!! Хм…(чете името от документа) Генадииии, бързаме ли за някъде?
– Ъъъ… той Петър (сочи пътника от дясно)… той щото каза, че тоя Опел бил бракма независимо от чип тунинга…
– Петър значи!!! Значи и двамата сте в кюпа! Виж сега, Генади, при тая скорост направо ти късам книжката и кръщелното ще ти взема… Но да видите сега, че и аз съм човек, давам ви шанс – теглите чоп и единият идва с мен ей там в храсите да го нае*а…
Генади и Петър се съвещават:
– Да е*е, да е*е, колко да е*е? Старичък ми се вижда, може и да не му стане, а и като стиснеш малко дупето, може и да не влезе… трябва да се рискува… без книжка е трудно…
Хвърлят чоп и Генади тръгва към храстите с наведена глава и бавни крачки…
30 минути по-късно вече шофират. Петър плахо разчупва тишината:
– К’во стана?
– А, нищо… е*е си човека…
–
– Отляво ме задмина едно чисто ново БМВ с над 130 км/ч. Караше го жена, лицето съвсем близко до огледалото и си слагаше сенки… За момент се разсеях и когато отново и обърнах внимание тя беше вече наполовина в моето платно, все още занимавайки се с грима си. Въпреки, че съм мъжко момче се стреснах толкова, че си изпуснах електрическата самобръсначка и тя ми изби сандвича от другата ръка… Като се опитах да върна колата на платното с коляно, ми падна Джи-Ес-Ем-а от ухото директно в горещото кафе между краката ми. Кафето се разля, изгори най-ценните ми части, прекъсна важен разговор и ми скапа Джи-Ес-Ем-а. Фаса в устата успях да задържа с последни усилия… О, как мразя жени зад волана!!!
–
След 20 години като вградят фейсбук в колите:
Правиш маневра, правиш задръстване и ти излиза съобщение:
„34 души смятат, че си педераст;
28 „вежливо“ те питат: „Кой ти даде книжката, бе?“
…публикацията е харесана от патрул на КАТ .
– Вие за подстригване ли сте?
– Не, дойдох да прочета това списание Ева от 2012-та…
– Тате, ще излизам с приятели довечера… Имаш ли някакви пари?
– Имам, сине, имам. Излизай и се забавлявай, не ме мисли мене..
Магистрала Тракия – кръстена на племето, направило първата копка…
Стоят си Хитър Петър и японец, и водят някакъв разговор. По едно време, японецът пита:
– Искаш ли да ти покажа нещо японско?
– Давай!
Японецът го пребил и му вика:
– Това е карате.
След малко пак:
– Искаш ли да ти покажа още нещо японско?
Вече колебливо:
– Ми, давай?!
Японецът пак го пребил и вика:
– Те, това е джудо.
След малко Хитър Петър го попитал:
– Искаш ли аз, да ти покажа нещо японско?
Японецът, възхитен:
– Давай!!!
Хитър Петър го отма’ал през главата с някакво желязо. Японецът след малко се надигнал окървавен и пита:
– Какво беше това???
– Полуос от Тойота!
Моше към касиера, броейки заплатата си:
– Дали сте ми 100 лв. по-малко!
– Така е, но предният път съм Ви дал 100 лв. повече! Тогава защо мълчахте?
– Първата грешка Ви простих, ама втората – ми идва в повече!..
„Трима приятели си говорят:
Eдиният: Снощи пък к’во ми се случи – прибирам се, гледам жена ми с някакъв в леглото – ама защо да ми пука, млад съм, животът е пред мен. Пих една ракия, поревах си и давам напред…
Вторият: Ха, твоето нищо не е. Прибирам се аз от командировка по-рано, а вкъщи музика, крясъци, някакви мъже и жена ми пияни, танцуват, хилят се… всичките голи. Ама защо да ми пука, завъртях се, излязох, цяла нощ по барове, алкохол и леки жени…
Третият: Да знаете с мен какво стана – прибирам се, още не съм светнал лампата във входа и зад мен един як мъжага ми вика „Оох, Филипе, откога искам да те оправя…“ и ме оправи, ама защо да ми пука, аз не съм Филип… „
Най-новата бизнес идея, за която ме светнаха по радиото:
1. Сключвам договор с мобилен оператор за импулсен номер.
2. Взимам кредит от банката.
3. Не изплащам кредита.
4. От банката и колекторските фирми звънят денонощно на импулсния ми номер.
5. Трупам първия си милион.