Вицове за Чапай и Петка
Чапаев и Петка хванали един от белите. Мислили си как да го накажат.
– Ще го разстреляме! – предложил Петка.
– Малко му е, Петка, – отвърнал Чапаев.
– Ще го обесим! – рекъл Петка.
– Малко му е, Петка, малко му е.
– Ще го завържем, ще си пием водката, ще си хапваме сельодка пред него и няма да му дадем!
– Ех, Петка, какъв садист си само…!
————
Чапаев и Петка отишли на разузнаване при белите и се маскирали като крава – Петка отпред, а Чапай отзад. Белите прибрали кравата в обора и й сипали сено. Чапаев сръгал Петка:
– Яж, че ще ни разкрият.
Няма как, Петка почнал да зоба сено. По едно време почнал тихичко да се смее.
– Василий Иванич, дръж се, водят бика….
————
Червените и белите са заели позиции и се стрелят един друг. През територията на белите преминава каруца, управлявана от селянка. Белите я задържат. Селянката обяснява, че отива в съседното село. Пускат я. Каруцата достига до територията на червените и се приближава към щаба. Оттам излиза дежурният. Селянката сваля забрадката.
– Петка! – възхитено крещи дежурният. – Господи, колко добре си се маскирал!
– А, нищо особено. – скромно отвръща Петка. – Няма нужда да се четкаме, ами по-добре дай да разпрегнем Чапаев…
————
Чапай и Петка се напили до козирката и пълзяли по релсите.
По едно време Чапай пита:
– Кога ще свърши тази дълга стълба?
– Спокойно – казал Петка.
– Ето, асансьорът идва…
————
Чапай е тежко ранен, приет е в полевата болница, на системи и кислородна маска. Отива на свиждане ротата, и Петка влиза при него:
– Другарю Чапай, как сте?
– Ммммммм! – казва Чапай през маската.
– Моля?
– Ммммммммммм мм мммм!
– А, маската Ви пречи да говорите. Искате ли листче хартия, за да
напишете това, което искате да кажете?
– Мммм ммм! – закимал с глава Чапай. Петка му дал лист и молив.
Чапай набързо надраскал нещо и го размахал пред Петка.
– А, другарю Чапай, аз не мога да чета, съвсем забравих. Е, като изляза
навъм все някой ще ми го прочете.
Чапай започнал да маха и ма мънка още по-силно, по едно време потръпнал
2-3 пъти в конвулсия и умрял. Петка излязъл и със сълзи на очи съобщава на ротата:
– Другари, Чапай току що почина от раните си, получени на бойното поле.
Ето тук на това листче са последните му думи. Кой може да чете?
– Аз… – обадил се един от опечалените бойни другари на Чапай.
– Чети тогава, Серьожа, последните думи на другаря!
Войникът започнал да срича:
– П-п-п-п-етка! М-м-м-м-айка ти ст-т-тара! Ставай от маркучите! Задушавам се!
————
Чапаев стои със страшен махмурлук. По стената пълзи хлебарка. Чапаев вдига пистолета и стреля в нея:
– Стига си тропала така с крака, гадино!