Малко градче. Всички се познават. Гарнизон. Командирът на гарнизона, изключително принципен, но невероятно тъп човек приема съпругата на един от подчинените си:
– Команир Петков, вчера мъжа ми, сержант Николков, ми даде да изпера една негова риза. Познайте какво намерих в нея – и показва супер секси червени прашки.
– Госпожо Николова, не се тревожете. С мъжа ви ще се срещнем и ще обсъдим причините, както и последствията от това неприлично прелюбодеяние. Бъдете спокойна, това няма да остане ненаказано.
Изпраща горката женицата и нали си е тъп започва да се чуди и мае къде да сложи това „веществено доказателство“. В бюрото – не става. В сейфа – не става. В саксията – и там не може… Помъдрувал той, помислил и след около 4 часа се отказал от тази непосилна за него задача и ги мушнал в джоба на ризата си.
Прибрал се командир Петков у дома, хвърлил ризата си за пране, разпуснал и правил секс с „любимата“ жена.
На другия ден се прибира след работа и жена му го посреща на вратата:
– Скъпи, мило, котенце, ама и ти си бил един шегаджия! Аз от два дена си търся червените прашки, а ти къде си ги сложил …
Новобранец-парашутист на инструктаж:
-Дърпаш въженцето, за да се отвори парашута, скачаш в джипката, която те чака долу и продължаваш мисията…
-А ако не се отвори парашута?
-Дърпаш другото въженце, отваря се резервният парашут, скачаш в джипката, която те чака долу и продължаваш мисията…
Скача новобранеца, не се отваря основният парашут, не се отваря и резервният….
Летейки надолу, той си мисли: „Е сега и джипката ако я няма, ебати организацията…“
Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил.
В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите.
Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали.
Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал:
– Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…
Старшина минава медицинска комисия. При очния:
– Затворете лявото око. Коя е буквата?
Старшината мълчи.
– Затворете дясното око. Коя е буквата?
Старшината мълчи.
– Какво, съвсем нищо ли не виждате?
– Не, виждам си отлично – просто съм забравил как се казваха…
–
В казармата току-що пристигнал млад войник пита един от старата служба:
– Как сте с храната?
– Храната тук е много разнообразна. Една и съща супа има осем различни наименования…
–
Капитанът:
– Редник Иванов, доложиха ми че вчера си се върнал от отпуска пиян до козирката, като си бутал пред себе си открадната ръчна количка! Наказвам те с една седмица арест.
– Ама господин капитан, не си ли спомняте че вие бяхте в количката?
–
Сержант обяснява на новобранците:
– Ако камък бъде хвърлен нагоре, то той ще падне на земята. Това се дължи на земното притегляне.
Новобранец:
– А, ако камъкът падне във водата?
Сержантът:
– Това нас не ни интересува. С тия неща се занимава флотът.
–
Старшина отива за риба. Вади въдицата, отваря буркана с червеите и командва:
– Трябва ми един доброволец. Две крачки напред!