Засукана мадама отива в автосервиз да й сменят ауспуха. Монтьорът я заглежда и решава да я заговори:
– С какво се занимавате?
– Правя френска любов?
– Аха! Свирки!
– Не, правя френска любов.
– Да, де. Духаш.
– Не, правя френска любов. Колко ще ми вземеш за ауспуха?
– 20 лева.
– А колко време ще работиш?
– 2 часа.
– Аз ще работя 1 час и ще взема 100 евро. Така че, аз правя френска любов, а ти го духаш.
Междувременно някъде в Перник…
Полицай разпитва шофьор:
– Сега искам да ми обясните как ударихте пешеходеца?
Шофьорът:
– Господин полицай! Изобщо не съм го удрял. Аз спрях за да му дам предимство и той припадна от изненада…
————
Младеж звъни по телефона по обява от вестника за добре платена работа на непълен работен ден.
– За каква работа става дума?
– Нашата фирма снима порнофилми, и ни трябва човек, който да бръсне момичетата, така че да са гладки.
– Супер! Мога да почна още днес!
– Първо имам няколко въпроса. Женен ли сте?
– Не!
– Идеално! Че иначе много жени ревнуват…С бръсненето ще се справите ли?
– Вече толкова години се бръсна всеки ден!
– Супер! Красиви момичета плашат ли ви?
– Какви ги говорите! Много ги обичам, направо ги обожавам!
– Много добре, заповядайте утре за интервю в Перник.
– Защо в Перник, мислех, че работата ще е в София?
– Да, работата е в София, но опашката от желаещите започва от Перник!
————
Пернишка реалност: отваряш очи… затваряш очи – жената пак е там
————
Пернишки бумеранг: хвърляш чехъл, връща се жена ти със салата и ракия
————
Как псуват пернишките джедай?
– “Нека майка ти бъде с мен”
————
Разговор в пернишка дискотека:
– Извинете, това частен бой ли е или можем и ние да се включим?
– Тате, защо мама я боли често главата?
– Защото татко носи малко пари вкъщи.
– А защо носиш малко пари?
– Защото тати харчи част от парите с едни лелки със здрави глави!
————
Мъж и жена отиват при психолог. Мъжът се оплаква, че вече доста време с жена си няма интимна близост. Психологът помолил мъжа да излезе, за да поговори с жена му. След малко разговор тя признала: – Наскоро го съкратиха мъжа ми. Парите са ни малко. Всяка сутрина ходя на работа с такси. Шофьорът винаги ме пита: „Е, ще плащаме или какво..? ! “ Аз избирам „или какво..“. Докато мине и „или какво…“, и съм закъсняла за работа. Шефът ме вика в кабинета си и пита:“Е, ще се уволняваме или какво…? ! “ Отново избирам „или какво..“. На път обратно за вкъщи пак избирам „или какво…“. А вкъщи вече съм без сили за мъжа си. Докторе, помогнете! Доктора: – Е, да разкажа на мъжа ви или какво…? !
————
Отишъл един евреин на гости в Ню-Йорк да види свой роднина, който държи там ресторант. Влиза в ресторанта, сяда, поръчва си. Идва неговият човек.
– Изи, ти си страшен. Но кажи ми, как успя да накараш всичките тези китайци да говорят иврит.
– Шшшт! Само на никой не казвай за това. Те си мислят, че това е английски…
————
Разговор между двама български бизнесмени:
– Абе, ти на твоите плащаш ли им заплати?
– Ми не …
– А идват ли на работа?
– Ми идват …
– Ами що не почнем да им събираме входче, а?
След около месец пак се срещат. Единия пита:
– Как е сега, идват ли на работа, като им вземаш за вход?
– Абе пак идват, ама се изтарикатиха – идват понеделник и си ходят в петък …
————
Тийнейджър се прибира в къщи с две големи обеци поставени на ушите. Баща му го поглежда строго изпод очилата:
– Като те гледам сине с тия две обеци, или си пират или си педераст, обаче ако погледна от прозореца, пред нас май няма спрял кораб …
Чапаев и Петка хванали един от белите. Мислили си как да го накажат.
– Ще го разстреляме! – предложил Петка.
– Малко му е, Петка, – отвърнал Чапаев.
– Ще го обесим! – рекъл Петка.
– Малко му е, Петка, малко му е.
– Ще го завържем, ще си пием водката, ще си хапваме сельодка пред него и няма да му дадем!
– Ех, Петка, какъв садист си само…!
————
Чапаев и Петка отишли на разузнаване при белите и се маскирали като крава – Петка отпред, а Чапай отзад. Белите прибрали кравата в обора и й сипали сено. Чапаев сръгал Петка:
– Яж, че ще ни разкрият.
Няма как, Петка почнал да зоба сено. По едно време почнал тихичко да се смее.
– Василий Иванич, дръж се, водят бика….
————
Червените и белите са заели позиции и се стрелят един друг. През територията на белите преминава каруца, управлявана от селянка. Белите я задържат. Селянката обяснява, че отива в съседното село. Пускат я. Каруцата достига до територията на червените и се приближава към щаба. Оттам излиза дежурният. Селянката сваля забрадката.
– Петка! – възхитено крещи дежурният. – Господи, колко добре си се маскирал!
– А, нищо особено. – скромно отвръща Петка. – Няма нужда да се четкаме, ами по-добре дай да разпрегнем Чапаев…
————
Чапай и Петка се напили до козирката и пълзяли по релсите.
По едно време Чапай пита:
– Кога ще свърши тази дълга стълба?
– Спокойно – казал Петка.
– Ето, асансьорът идва…
————
Чапай е тежко ранен, приет е в полевата болница, на системи и кислородна маска. Отива на свиждане ротата, и Петка влиза при него:
– Другарю Чапай, как сте?
– Ммммммм! – казва Чапай през маската.
– Моля?
– Ммммммммммм мм мммм!
– А, маската Ви пречи да говорите. Искате ли листче хартия, за да
напишете това, което искате да кажете?
– Мммм ммм! – закимал с глава Чапай. Петка му дал лист и молив.
Чапай набързо надраскал нещо и го размахал пред Петка.
– А, другарю Чапай, аз не мога да чета, съвсем забравих. Е, като изляза
навъм все някой ще ми го прочете.
Чапай започнал да маха и ма мънка още по-силно, по едно време потръпнал
2-3 пъти в конвулсия и умрял. Петка излязъл и със сълзи на очи съобщава на ротата:
– Другари, Чапай току що почина от раните си, получени на бойното поле.
Ето тук на това листче са последните му думи. Кой може да чете?
– Аз… – обадил се един от опечалените бойни другари на Чапай.
– Чети тогава, Серьожа, последните думи на другаря!
Войникът започнал да срича:
– П-п-п-п-етка! М-м-м-м-айка ти ст-т-тара! Ставай от маркучите! Задушавам се!
————
Чапаев стои със страшен махмурлук. По стената пълзи хлебарка. Чапаев вдига пистолета и стреля в нея:
– Стига си тропала така с крака, гадино!