Две студентки – едната по математика, а другата по логика се прибирали късно вечерта. Зад гърба им се чули дебнещи стъпки. Математичката казала:
– Ако вземем предвид скоростта, с която се движим ние и той, след 30 секунди ще ни настигне. Затова е по-добре да се разделим и според теорията на вероятностите шансът ни е петдесет на петдесет.
Разделили се, а дебнещият мъж тръгнал след студентката по логика. След 10 минути двете се срещнали в общежитието и студентката по логика започнала да разказва:
– Наистина след 30 секунди той ме настигна. Тогава аз, по пътя на логиката си вдигнах полата, а той пак по пътя на логиката си свали панталона. Но нали знаеш, винаги е по-лесно да бягаш с вдигната пола, отколкото със свален панталон!
Един служител в голяма софтуерна компания най-накрая решил да си даде малко почивка, резервирал си яхта до Карибите и се приготвил да се радва на живота, докато… яхтата потънала, а той се озовал изхвърлен на брега на остров без хора, без доставки… нищо… нищо освен банани и кокосови орехи. След около 4 месеца, както си лежал на брега пред него изникнала най-невероятната жена, която бил виждал. Невярвайки на очите си, той попитал:
– От къде идваш? Как се озова тук?
– Идвам от другата част на острова- отвърнала тя. – Яхтата ми потъна и аз се озовах на този земя.
– Удивително! Но до там е непроходимо. Само да имахме една лодка с гребла…
– О, това ли? – казала жената. – Аз направих лодка от материяли, които намерих на острова. Греблата са от евкалиптови клони, изплетох дъното от палмови клони, а кърмата и бордовете също са от евкалипт.
– Но, но… това е невъзможно – заекнал Ед. – Ти нямаш инструменти. Как го направи?
– О, това не беше проблем. На Южната част на острова има един пласт алувиална скала. Открих, че като я нагрея до определена температура в моята пещ тя се топи до ковко и пластично желязо. Използвах го за да си направя необходимите инструменти.
– Ед я гледал смразен.
– Хайде да идем у нас. Ед я последвал изумен, и за малко не паднал, когато видял кей, с каменна пътечка, която водела към едно красиво бунгало, боядисано в синьо и бяло. Когато влезли вътре тя небрежно казала:
– Не е нещо особено, но аз го наричам дом. Заповядай седни, искаш ли нещо за пиене?
– Не, не, благодаря, вече не мога да понасям кокосовото мляко…
– Става въпрос не за кокосово мляко, а за Пина Колада? Опитвайки се да прикрие нарастващото си учудване, Ед приел и те седнали на канапето да поговорят. След като споделили своите истории, жената казала:
– Мисля да си облека нещо по- удобно. Ако искаш иди да вземеш душ и да се обръснеш, нагоре по стълбиете има самобръсначка. Без да попита каквото и да било, Ед влязал в банята. Там в кабината намерил самобръсначка с дръжка от кост. Две наточени миди били хванати за въртящ механизъм.
– Майчице, тази жена е възхитителна. – унесъл се в мисли той.
– Какво ли следва? Когато слязъл при нея, тя седяла облечена само с лозови листа – разположени стратегически и ухаещи на гардении. Поканила го да седне при нея на канапето.
– Кажи ми – казала тя и се приплъзнала към него. – Бяхме тук за доста дълго време. Ти си бил самотен. Мисля си, че сега има нещо, което много би искал да направиш… нали се сещаш… – тя го погледнала право в очите. Ед не можал да повярва на ушите си:
– Искаш да кажеш… – преглътнал въодушевено… – Искаш да кажеш, че Мога да си проверя mail- a!?!
В едно село имало много бедно семейство което се изхранвало само от млякото на една крава. Един ден кравата умряла и майката отишла при кмета да иска пари за нова крава. Дал й той и тя отишла при най-големия си син и го пратила в града за крава. Тръгнал той. Пътеката минавала през гората и изведнъж изкочила перверзн…ата фея и му вика:
– Колко тека можеш да ми направиш?
– 5 – казал той.
– Ми добре, отвърнала тя. Ако ми направиш 5 ти давам двойно парите. Ако не можеш ти ги взимам. Почнал той един… два…. три… и така четири. Не можал повече. Взела му тя парите и той се върнал в селото. Казал че изгубил парите.
Майката отива за втори път при кмета. Молила се, ревала…
Дал й той пари и тя пратила средния син за крава.
Минава той през гората и вижда перверзната фея.
– Колко тека можеш да ми направиш?
– 10 – казал той.
– Ми добре – отвърнала тя. – Ако ми направиш 10 ти давам тройно парите. Ако не можеш ти ги взимам.
Почнал той… един….два… и така до деветия.
Не можал повече. Взела му тя парите и той се връща в тях… бой… викове. Майката за трети път отива при кмета.
– Кмете, дай някой лев! Тез простаци… така и така…
Дал й той пари. Тя ги дава на най-малкия син и той отива за крава…
Минава той през гората и вижда перверзната фея.
– Колко тека можеш да ми направиш?
– 25 – казал той.
– Ми добре. – отвърнала тя. – Ако ми направиш 25 ти давам четворно парите. Ако не можеш ти ги взимам.
Почнал той… един….два… три… пет… десет… 15…. 20 …. 25… 30…
– Стига – викала феята…..
– Стига ли – казал малкия брат – сега ше ти покажа от кво умря кравата!
Върви слепият Джо из градината си и събира ябълки. Напипва ябълката с ръка, вдига я, и я слага в кошницата. Напипва, вдига, слага в кошницата. Изведнъж в ръцете му попадат нечии генитали.
Слепият Джо пита:
– Кой си ти?
Тишина. Слепият Джо хваща гениталите по-здраво:
– Кой си ти?
Отново тишина. Джо стиска гениталите по-силно:
– Пак питам, кой си ти?
В отговор се чува стон:
– Аз!
Джо стиска още по-силно:
– Кой аз?
Тишина…
– Кой аз? – стиска още по-силно
– П-педро.
– Кой Педро?! – стиска с две ръце Джо.
Тишина…
– Питам, кой Педро?! – и още по-силно стиска…
– Н-немият П-педро…