Чапай е тежко ранен, приет е в полевата болница….
Чапай е тежко ранен, приет е в полевата болница, на системи и кислородна маска. Отива на свиждане ротата, и Петка влиза при него:
– Другарю Чапай, как сте?
– Ммммммм! – казва Чапай през маската.
– Моля?
– Ммммммммммм мм мммм!
– А, маската Ви пречи да говорите. Искате ли листче хартия, за да
напишете това, което искате да кажете?
– Мммм ммм! – закимал с глава Чапай. Петка му дал лист и молив.
Чапай набързо надраскал нещо и го размахал пред Петка.
– А, другарю Чапай, аз не мога да чета, съвсем забравих. Е, като изляза
навъм все някой ще ми го прочете.
Чапай започнал да маха и ма мънка още по-силно, по едно време потръпнал
2-3 пъти в конвулсия и умрял. Петка излязъл и със сълзи на очи съобщава на ротата:
– Другари, Чапай току що почина от раните си, получени на бойното поле.
Ето тук на това листче са последните му думи. Кой може да чете?
– Аз… – обадил се един от опечалените бойни другари на Чапай.
– Чети тогава, Серьожа, последните думи на другаря!
Войникът започнал да срича:
– П-п-п-п-етка! М-м-м-м-айка ти ст-т-тара! Ставай от маркучите! Задушавам се!